„Ръка за ръка“ е педагогическа система за постигането на сигурност на детето – бъдещ ученик, изградена върху компетенции, които му гарантират успех както в общата, така и в специалната подготовка. Тя е създадена и с мисията да се регулира и управлява преходът от семеен към български език при интегриране на деца от различен етнически произход. Насочва ги да се ориентират комуникативно в света и да утвърждават своята индивидуалност. Овладяването на българския език като основа за опознаване на света, за разширяване на познанието и систематизиране на опита надхвърля ролята му на образователно направление или учебен предмет. В настоящата система общуването на български език се разглежда като способност за изграждането на собствена езиково – културна идентичност.
„Ръка за ръка“ е програмна система, в която взаимодействието предполага не просто предаване и приемане на информация, а процеси на въвеждане, на интерпретиране, на преобразуване, чрез които се осъществява ориентирането в междучовешките връзки.
Обучаемостта се гарантира в три основни надграждащи се степени: социална, познавателна и специална готовност. Формират се умения за работа в група и в междуетническа среда, стимулира се процесът на самоутвърждаване на децата – чрез осигурен успех и изграждане на индивидуален стил на дейност и поведение в условията на екипната работа. Това е свързано с ориентацията на професионалната дейност на учителя към индивидуални и групови ситуационни форми, при която се извършва обмен на опит и идеи между децата с цел вземане на решение и поемане на отговорност. Осигуряват се възможности за прояви на : искреност и откритост към другия: емпатийност и съпричастност към намеренията му; свободно изразяване на реакции и емоции; вникване в очакванията и проблемите на другите.
Основната ориентация на програмната система „Ръка за ръка“ е към способностите и уменията за взаимодействие и ориентиране в междуетническа среда. Оттук обосноваването й съвсем ясно може да се проектира чрез субективния опит в детството като култура на общуване, комуникация и поведение, изразени в начините на реализирането на задължителна подготовка за училище при отворения характер на българската общност и свободното приобщаване на всеки субект към нея.
Реализирането на програмната система „Ръка за ръка“ е обществена мисия, която има за цел:
- да осигури обществените условия за промяна на детската индивидуалност към положителната нагласа за училище
- да осигури обществените условия за промяна на педагогическата работа с децата, подлежащи на училищно обучение
- да гарантира подкрепа на отворения характер на образованието в детството
- да защити равните шансове за обучение и развитие на деца в междуетническото пространство като решаващи за обществения им съвместен бъдещ живот;
- да подготви политическата и социалната солидарност на педагогическата общност за реализиране на обществената и културна сигурност;
- да разшири междуинституционалните контакти на съвместни форми на групово и индивидуализирано взаимодействие в условията на образователните институции;
- да реализира плавния преход към училищно обучение.
- Знанията под формата на възприятия, представи и понятия са основата за полагането на продуктивните стратегии. Децата получават информация за това как да се откриват и формулират проблеми, как да се ориентират в проблемни ситуации, как да се събира и обработва информация, как да се формулират и доказват хипотези, как да се правят проучвания, опити и изследвания.
- Уменията за разглеждане, наблюдаване, обследване, експериментиране и моделиране при дефинирането на познавателни проблеми, издигането и доказването на разнообразни предположения, оценката и валидизацията се развиват най – успешно в областта на познавателната подготовка.
Програмната система удовлетворява следните емоционално – социални потребности и педагогически нужди на всяко дете:
- приемане на неговата натура като психо – физическа и социална уникалност;
- осигуряване на внимание и грижа;
- признаване на възможностите за игра и занимания;
- уважение на семейния и обществения живот;
- осигуряване на разбирателство и договаряне;
- изразяване на емоционален отклик и доверие;
- гарантиране на автономия и свобода;
- съобразяване с неговата позиция и перспективи за промяната й;
- отдаване на признание и социална съпричастност;
- подпомагане на солидарност и самостоятелност в подготвителния период;
- подбуждане на самоконтрол и критика;
- балансиране на личен опит и стимули за усъвършенстване на индивидуалната насоченост;
- изразяване на нежност и обич.