Не е тайна, че родителството е една от най-трудните професии. Колкото и съвестен и внимателен да е един родител, той непременно допуска грешки.
Въпреки че няма набор от инструкции за правилното родителство, тъй като всяко дете и семейство са различни, има определени поведения, които родителят може и трябва да избягва. Тук сме описали най-често срещаните родителски грешки, с които се сблъскват детските психолози. Ако се идентифицирате с някое от следните поведения, не бъдете твърде строги към себе си. Важното при правенето на грешки е да се учим от тях.
- Не даваме личен пример
Един родител може да дава най-добрите съвети на света на децата си – съвети как трябва да се отнасят с другите, предложения как да се държат, когато страдат или се борят за нещо, или искрени призиви, като това, да стоят далеч от цигарите. Но от тях няма да има никаква полза, ако родителят просто казва на децата си какво да правят, вместо да им показва чрез собственото си поведение. Децата са склонни да отразяват поведението на родителите си повече, отколкото да слушат какво им казват. Ако искаме децата да имат определено поведение, като например да се отнасят с доброта към другите, трябва да моделираме собственото си поведение по съответен начин и да сме постоянни в него. Това важи в пълна сила при агресивно поведение – децата не се раждат агресивни. Агресията винаги е заучена и то от някого, който е авторитет, важен за детето.
- Водим битките на децата си
Основна част от израстването се състои в научаването, че действията имат последствия. Чрез собствения си опит, детето се учи кога нещо, което прави, има отрицателно въздействие върху другите, или води до нежелани резултати. Често обаче родителите, които се стремят да защитят децата си, водят битките им вместо тях, като се справят сами с последствията или предпазват детето си от предизвикателства.
Децата растат и стават възрастни и е изключително важно да научат рано, че техните действия имат последствия. Повечето родители искат децата им да пораснат, да станат независими и самодостатъчни възрастни, но това ще се случи само ако родителите дадат на децата си пространство да се изправят срещу последствията от своя избор и действия.
- Не прекарваме качествено време с децата си
Децата жадуват за вниманието на родителите си, дори когато отношението им не го показва. Трябва да прекарваме от 10 до 20 минути качествено време всеки ден с детето си. Това му позволява да знае, че е важно за нас и не само, че го обичаме, но и се наслаждаваме на времето, прекарано с него.
Ключовата дума тук е качествено. Като родители трябва да прекарваме тези минути, давайки цялото си внимание на децата, а не да седим пред телевизора или да ги наглеждаме, докато провеждаме служебните си разговори.
- Оставяме технологиите да вземат надмощие
Технологиите са съществена част от нашия живот – от това, че ни осигуряват забавление до това, че ни помагат да се справяме с ежедневните задачи. Но твърде често като съвременни родители оставяме технологиите да вземат надмощие и да доминират дори във времето, прекарано с децата ни.
Всички искаме малко време за почивка – да поиграем някоя игра, да погледаме филм или просто безсмислено да „скролваме“ на телефона си. Но когато става въпрос за време с децата ни, трябва да оставим технологиите настрана. Създаваме спомени, като прекарваме качествено време, като извършваме различни дейности, като говорим и се свързваме помежду си. Децата няма да помнят най-новия телефон, който сме им купили. Те ще си спомнят как са се чувствали, когато сме били заедно.
- Прехвърляме нашите цели върху децата си
Родителите искат най-доброто за своите децата, но понякога може да им се изплъзне фактът, че това, което е „най-добро“ за тях, не е „най-доброто“ за децата им. Независимо дали става въпрос за кариерни стремежи, спортни и извънкласни дейности, или социални взаимодействия, родителите могат да подтикнат децата си да правят нещата, които им се иска самите те да са правили в младостта си, вместо да оставят на децата си пространство да разберат сами собствените си желания.
Често, без да осъзнаваме, мислим за децата си като за „втори шанс“ да успеем в постигането на целите си. Това кара децата да се чувстват разкъсвани между това, което биха искали да правят, и това, което родителите им искат да правят. Когато даваме съвет на детето си относно житейски избор, трябва първо да се уверим, че оставяме собствените си цели настрана и да се съсредоточим изцяло върху детето и неговите потребности и желания.
- Или им прехвърляме страховете си
Точно както родителите могат да прехвърлят своите желания върху децата си, те могат да прехвърлят и страховете си. По невнимание можем да създадем страхове или безпокойство у децата си, като проявяваме изключителна предпазливост или изискваме детето да избягва определени животни или места. Тъй като децата копират от родителите си емоции и информация относно безопасността, екстремните реакции могат да създадат чувство на страх за конкретни обекти или света като цяло.
Следва продължение…