- Не се съобразяваме с индивидуалните особености на детето
Като родители се случва често да смятаме, че има „правилен“ подход, който е ефективен при отглеждането на всички деца. Използваме методи и техники, или налагаме определена среда, без да се запитаме дали те са съобразени с индивидуалните особености и специфичните нужди на детето. Всеки опит да вкараме детето в рамка, която не му пасва, само ще му навреди и ще понижи успеваемостта му във всички сфери на живота. Много по-ефективно би било да използваме персонализиран подход към всяко дете, да открием неговите индивидуални потребности, силни и слаби страни, странности, темперамент, емоционална регулация и поведенчески модели, за да приспособим средата, техниките, дисциплините, мотивацията, така че да отговарят най-добре на тези конкретни особености и нужди, и да постигнем оптимален резултат.
Също така не можем да очакваме, че това, което е било ефективно при по-големите деца в семейството, ще сработи и при по-малките или че те ще бъдат същите като братята и сестрите си. Всяко дете идва със своята индивидуалност и ние като родители трябва да я приемем и да се съобразим с нея.
- Пренебрегваме партньора си
Децата са много значимо допълнение към една връзка, но отношенията ни с тях не могат да бъдат заместител на партньорските ни взаимоотношения. Една от най-честите грешки, които родителите допускат, е, че се фокусират главно върху децата си за сметка на партньора си. Прекаленото вниманието, което детето получава, има по-скоро негативен ефект върху него, невротизира го и го товари с отговорности, които то още не е готово да поеме. Здравите родителски отношения, от друга страна, са предпоставка за израстването на един емоционално стабилен и зрял възрастен.
- Не отделяме достатъчно време за себе си
Едно от най-добрите неща, което като родители може да направим за децата си, е да планираме време за себе си всеки ден. Това лично време ни позволява да избегнем претоварването, прегряването и разочарованието от родителството. Въпреки че за някои може да изглежда противоестествено, един родител трябва първо да се погрижи за себе си, за да е в състояние ефективно да се грижи за другите.
- Не разширяваме свободата на детето с напредване на възрастта
Както за повечето неща, за да се научим да се справяме с личната си свобода, ни трябва практика. Ето защо е от решаващо значение да се дава на децата все по-голямо пространство за независимост с напредване на възрастта. В по-ранна възраст поставяме на детето граници, за да се очертае личността му, но е много важно да оставим тези граници да се разширяват с течение на времето, за да се оформи един самостоятелен и уверен възрастен. Въпреки че това първоначално може да предизвика страх и за двете страни, да оставим детето бавно да изгражда своята независимост е по-ефективно, отколкото да очаквате тo да се научи изведнъж в зряла възраст.
- Реагираме прибързано
Тъй като децата са реактивни и реагират спонтанно, е много вероятно в отговор на тяхното поведение и ние да реагираме светкавично, особено при конфликт и силни емоции. Важно е обаче да имаме предвид, че децата също така са силно впечатлителни и винаги наблюдават. Затова, вместо да реагираме с безпокойство, гняв или някаква несигурност, е по-добре да спрем и да обмислим последствията.
- Правим всичко за децата си
Разбира се, като родителите се чувстваме отговорни за благосъстоянието на децата ни, но това не трябва да се изразява в удовлетворяване на всяка прищявка. Добре е да им помагаме до известна степен, но да вършим всичко вместо тях ги прави зависими и неспособни да разбират и изразяват признателност, а в допълнение на това си изграждат грешни очаквания, че винаги и всичко идва на готово.
- Не позволяваме на децата да правят грешки
Всеки родител желае най-доброто за децата си и иска да ги защити, но понякога е важно да ги оставим да се провалят. В дългосрочен план най-добрият начин да сме сигурни, че децата ни са в състояние да се справят с грешките си и последствията от тях, е да ги оставим да се научат от собствения си опит още докато са малки.
- Не слушаме децата си
През повечето време децата просто искат гласът им да бъде чут. Това означава, че да отделим време да изслушаме какво имат да кажат, е решаващо, за да ги накараме да се чувстват ценени. Въпреки че може и да не сме съгласни с това, което мислят, трябва да им дадем възможност да го изразят. И ако нещо наистина ги безпокои, колкото и тривиално да изглежда, сме длъжни да го приемем насериозно.
- Крещим
Крясъците никога не са от полза. Въпреки че може да изглежда, че увеличаването на силата на звука помага за постигане на желания ефект, всъщност то само повишава нивата на стреса и задълбочава вече съществуващото несъгласие. Освен това високият тон с нищо не допринася за заздравяване на връзката родител-дете, а по-скоро я руши.
Следва продължение…