Оптимално прекараното денонощие за всяко дете включва комбинация от физическа активност, свободни игри на открито, много сън и минимално количество време пред екран. За децата на възраст между 6 и 17 години не е препоръчителното да стоят пред дигитално устройство повече от 2 часа на ден. За децата в предучилищна възраст това време е 1 час, а най-малките под 2 години изобщо не трябва да бъдат оставяни пред екран.
Със стремителното развитието на съвременните технологии, тези препоръчителни часове многократно се надхвърлят. Предизвикателствата пред днешното поколение, което расте почти изцяло в дигитална среда са много – липса на социален живот и умения, разминаване на реалното аз и това, което се афишира в социалните мрежи, ниска емоционална интелигентност, тревожност, нервност, депресия, нарушения в съня, наднормено или поднормено теглото, лоша физическа форма.
Друг проблем, който не е за подценяване и поражда тревога у родителите е свързан с зависимостта към съвременните технологии, която се проявява у все повече деца и юноши. Наред с това идват и притесненията, как се отразяват часовете пред екраните на бързо развиващия се детски мозък, за което все още няма категорични данни.
Тези тревожни процеси бяха на лице и преди пандемията, но тя ги задълбочи многократно, като изпрати най-уязвимите – децата периодично да комуникират и учат в дигитална среда. Дистанционното обучение се оказа спасително краткосрочно решение, което обаче може да доведе до сериозни дългосрочни последици за образователния процес, здравето и психиката на децата.
Учебния процес от разстояние страда предимно от това, че повечето деца не са в състояние да задържат вниманието и концентрацията си през дългия ден пред монитора. Много от тях намират начин да се занимават с нещо друго по време на час. Мотивацията за усвояване на нови знания и умения и ефективността спадат с всеки ден прекаран вкъщи.
Техническите проблеми от различен характер, които често възникват, също възпрепятстват нормалното протичане на занятията.
Дългите учебни часове пред екрана, при липса на движение и въздух водят до неразположение у децата. Желанието за физическа активност намалява. Реално дори след приключване на учебните часове, повечето деца остават пред устройствата и нямат желание да излязат навън и да се движат. Същевременно постоянното взирането в екрана влошават зрението, а целодневната употреба на слушалки уврежда слуха.
Не по-малки са последствията и за психичното здраве. Прекъснатия социален контакт, липсата на поле за самоизява и себеизразяване, невъзможността за игри с приятели на открито, спирането на допълнителните дейности като спорт и изкуства, допринасят децата да се чувстват изолирани, самотни и често тревожни или депресирани.
Рискуваме да отгледаме цяло поколение от незаинтересовани и апатични социално дистанцирани индивиди, за които писането и контактуването в социалните мрежи и платформи е много по-лесно и за предпочитане пред живия контакт с други хора, за което онлайн обучението играе съществена роля.