Децата много се стараят да правят това, което родителите им искат. Повечето са страдали много в детството от вярата, че нещо с нас не е наред, иначе родителите ни НЯМАШЕ ДА СА ТОЛКОВА НЕДОВОЛНИ И НЕЩАСТНИ. Страданието на децата, малтретирани чрез “морализъм” е толкова разпространено, че дори не се забелязва. То се дължи на същите отчаяни опити и желание да угодиш на родителите си – да бъдеш “достатъчно добър” (като “нормалните хора”!?), да си достоен за любовта им и да я запазиш. Подтисничеството, замаскирано като “грижа” провокира в детето реакция на омраза, прекъсване на общуването и оттегляне от взаимоотношения, с хората, които са му най близки.
“Морализмът” или казано с други думи възпитанието е заболяване, при което “добро” и “лошо”, стават по-важни от “жив” или “мъртъв”. Коренът на болестта е болка, гняв и страх да не загубиш любовта и истерична надежда, че някак ще успееш да се справиш, ще разбереш как да бъдеш “достатъчно добър”, за да не те боли повече…!?
Едно от първите неща, които децата разбират, че трябва да усвоят е КОНТРОЛЪТ. Просто се налага да се контролираме, ако искаме да ни обичат. Ала налагането на контрол често е източник на гняв. Налагането на контрол върху гнева е източник на още по-силен гняв. Пренасочването, отричането, омаловажаването и опитите за трансформиране на гнева в критичност, осъждане, преценки и най-вече!!! – вътрешната решимост да бъдеш дори още по-морален, става причина детето да се научи да МРАЗИ всички останали. И накрая и самото себе си.
А растящото дете усвоява този подход с единствената цел да оцелее…
Тъжно.