КОГАТО ДЕЦАТА НЕ ВНИМАВАТ! /по Франсоаз Долто/
Детето разсъждава и слуша много по-добре, ако не гледа лицето, което говори. Нещо, което е много важно. Когато детските учителки искат от децата да ги гледат, те губят 50 % от вниманието им. При нас, възрастните, е обратното: ние обичаме да гледаме лицето, което говори. Ако детето прави нещо друго с ръцете си, ако разгръща книга, списание, комикс или ако си играе, именно в този момент то слуша, и слуша по фантастичен начин това, което се случва около него. То слуша „наистина“ и запомня.
Успях да помогна на много детски учителки, които казваха: „Невероятно е, че не ни учат на това!“ Не е необходимо децата непрекъснато да гледат учителя и най-вече, за да слушат, те трябва непрекъснато да шумят. Ако не шумят, ако не играят нещо, те не слушат.
Детето се променя между осем и девет годишна възраст. Вие ги гледате как решават задачи със слушалки на ушите. Родителите не разбират: „Спри да слушаш тази гюрултия! Разсейва те и не можеш да си пишеш домашните.“ Но те са съсредоточени, защото се чувстват добре при заглушения фон от външния свят. Ако светът около тях привлече вниманието им /малката сестричка, която се забавлява и към която ти се иска да се присъединиш и т.н./, те ще се разсеят от тези персонални неща, докато с музика, , те са напълно съсредоточени върху това, което правят.