Хапането най-често се среща при най-малките деца, това е един от начините те да изследват света около себе си или да „опитат вкуса“, а може би просто защото има какво да хапят. Това се наблюдава често и когато растат зъбките. Най-често тази реакция се наблюдава между 1 и 3 години, като често отихва след проговарянето.
Ухапването е естествен начин за детето да се запознае с даден предмет или човек, тъй като ухапвайки го то придобива информация за качествата на обекта. С течение на времето детето започва да установява причинно следствена връзка между ухапването на някого и реакцията му, поради тази причина детето може да започне да хапе, за да види реакцията отсреща. Освен това хапенето е начин малките деца да привлекат внимание или да изразят чувства. Когато децата са гневни или ги е страх, дори когато ревнуват, могат да прибягнат до хапане в опит да изразят емоциите си, защото често не знаят по какъв друг начин да го направят или са си изградили такъв вид стратегия. Чрез хапането детето може да ви казва ‘Обърни ми внимание”, или “Това не ми харесва”, ето защо е хувабо да се обръща внимание в какви сиуации това се случва.
Каквато и да е причината никой родител не иска детето му да бъде считано за заплаха. Първото и най-важно в такива ситуации е да останете да забележите каква е причината, провокирала тази реакция. Обърнете внимание кога, защо и кого то хапе. След това останете спокойни, но твърди: „Не може да хапеш“; „Когато хапеш боли“. Важно е да говорите с прости изречения, така че детето да Ви разбере. Хубаво е след това да обърнете внимание и на „жертвата“, извинете й се: „Съжалявам, може би те е заболяло. Как да ти помогна?“. Ако хапането се дължи на желание за внимание, това би показало, че това не е добър начин за търсене на такова. Хубаво ако има рана да помогнете при промиването й. След това идва момента да успокоите детето, което хапе. Добре е да научите думички, които могат да изразят причината за хапането. Често се случва децата да хапят, защото все още не са развили говорни умения, с които да изразят нуждите или страховете си. Научете детето на няколко думи, с които да го прави. „Сърдит”,„ядосан”, „тъжен”, „игра”, вие само ще прецените каква може да е думата, която да замени реакцията. Упражнявайте заедно тези думи, докато то започне да ги използва само. Важно е винаги да показвате, че сте доволни и горди от това, че то успява да се справя, използвайки новите си умения. Разбира се може да използвате и други начини, като например други действия, които да заменят хапането, но са приемливи за изразяване на емоциите – ритане на топка, стискане на мек предмет, удряне по възглавница, оцветяване, танци … бъдете креативни. Винаги гледайте да поощрявате подобни прояви.
Ако детето Ви хапе, не му показвайте колко това е лошо, като вие правите същото. Апелираме да не отвръщате на хапането с хапане. Освен че това не помага, ще покаже на детето, че това е реакция, която използат и възрастните, а защо не и добра стратегия за налагане или привличане на внимание. Не прибягвайте до големи наказания. Хапането е нормално за повечето деца и те не разбират, че то може да причини някаква вреда. Освен това това пак ще възнагради поведението с внимание, било то и негативно. Оттеглянето за кратко е добър подход. Използвайте положителна подкрепа и хвалете детето, когато се държи добре. Това може да помогне за спиране на хапането.
Кога да се посъветвате с детски психолог?
– Ако хапането продължи след 2.5 – 3 години е хубаво да направите консултация, тъй като хапането може да се дължи на друг проблем.
– Ако смятате, че не можете сами да научите детето си да контролира силните емоции
– Ако смятате, че сте направили всичко по силите си, за да отучите детето си да хапе, но тази реакция зачестява.