🌟 Адаптация с грижа и внимание в Ясла „Джани Родари“ 🌟
Първите стъпки в яслата са значима промяна за всяко дете – време, изпълнено с любопитство 🌱, вълнение 😊 и понякога несигурност 😌. В Ясла „Джани Родари“ вярваме, че адаптационният период е ключов момент, в който детето се учи да открива новия свят безопасно и уверено, а родителите могат да наблюдават радостта и спокойствието на своето дете ❤️.
Нашият екип подхожда с внимание към индивидуалните нужди на всяко дете 🌈, като използваме иновативни методи на обучение, базирани на игра 🎨, творчество ✂️ и учене чрез преживяване 🌟. Чрез забавни и вдъхновяващи дейности – ролеви игри 🤹, музика 🎵, движение 🏃‍♂️, занимания с природни материали 🌿 и малки експерименти 🧪 – детето постепенно опознава новата среда, развива социални умения 🤝 и увереност 💪, и създава първите си приятелства 👫.

В този период адаптацията се изгражда като партньорство между дете, родител и екип 🤗. Кратките и спокойни раздяли ⏳, последователността и позитивната подкрепа от страна на възпитателите помагат на детето да се чувства сигурно и прието 🏡. Родителите също са активна част от процеса 👨‍👩‍👧 – чрез разговори с екипа и споделяне на навици и предпочитания на детето, за да осигурим максимален комфорт 🌸.
В Ясла „Джани Родари“ вярваме, че детето трябва да се чувства щастливо 😄, спокойно 🕊️ и обичано 💖. Нашата цел е всяка сутрин то да влиза с усмивка и вълнение 🌞, готово да играе 🎈, да открива света 🌎 около себе си и да расте с радост 🌷. С грижа, търпение и иновативни методи ние създаваме среда, в която всяко дете може да разгърне потенциала си ✨ и да се чувства сигурно, прието и обичано 💛.

До 5 години: Дръжте се с детето „като с цар“.

Не му забранявайте нищо. Ако е нужно, просто му се отвлечете вниманието. Ако заниманието му е опасно, веднага направете уплашена физиономия и издайте звук, с който да покажете, че се страхувате. Детето ще ви разбере отлично.

Помнете, че именно това е времето, когато се зараждат активността, любознателността и интересът към живота. В същото време, детският мозък все още не е способен на сложни логически връзки. Да си представим, че детето ви е счупило скъпа ваза. То не разбира, че за да купите тази вещ отново, ще трябва много да работите, да изкарате пари… Евентуалното наказание от ваша страна няма да има друг ефект, освен да му покажете, че трябва да се съобразява с по-силния. А не това искате, нали?

От 5 до 10 години: Дръжте се с детето „като с работник“.

Давайте му задачи и изисквайте от него да ги изпълнява. Ако е необходимо, наказвайте го, но не и физически.
В този период активно се развива интелектът. Затова спокойно го „товарете“ с нови знания. Детето трябва да се научи да предвижда какви ще са реакциите на хората спрямо неговите постъпки. Трябва да се научи как да провокира положително отношение към себе си и как да избягва отрицателното.

От 10 до 15 години: Отнасяйте се с детето „като с равен“.

Забележете, не на равно, а като с равен – все пак, вашите знания и опит са много по-големи от неговите. Стремете се да се съветвате с него по различни въпроси, давайте му възможност и го насърчавайте да решава самостоятелно. Ако е необходимо да наложите мнението си, нека е с „копринени ръкавици“ – обсъдете с детето своята гледна точка, обяснете му, подскажете му, дайте му подходящи примери. Само така ще го убедите в своята правота. Ако не сте съгласни с неговото намерение да направи нещо, не му забранявайте директно. По-добре насочете вниманието му върху бъдещите негативни последствия от неговите действия.

През този период се формира усещането за самостоятелност и независимо мисленето.

От 15 години нататък
Изключително важно е да показвате уважението си към детето. Сега вече е късно да го възпитавате – време е да пожънете плодовете на своя труд.

Какво може да се случи, ако не спазвате тези правила?
– Ако до 5-годишна възраст го потискате, това ще повлияе негативно върху неговата активност, върху интереса му към живота, върху интелекта му. Ще го научите, че трябва по инерция да се подчинява на силата. А това ще го направи лесна жертва на наглеците, които ще среща в бъдеще.
– Ако след 5-годишна възраст все още го глезите, детето ще порасне инфантилно, неспособно да работи и да полага каквото и да е усилие, включително духовно.
– Ако след 10-годишна възраст го покровителствате като малко дете, то ще порасне неуверено в себе си. Ще бъде зависимо от хора, по-самостоятелни от него, които обаче невинаги ще могат да му оказват подкрепа.
– Ако след 15-годишна възраст не демонстрирате уважение към детето, то няма да ви го прости и ще си тръгне от вас при първата появила се възможност.

И най-важното условие за правилното възпитание на детето е: никакви унижения и телесни наказания!

Виртуалният свят е привлекателен за децата и създава удобство за техните родители. Благодарение на новите технологии – увлечени в онлайн игри или телевизионни предавания, децата са у дома – мястото, което се възприема за най-сигурно, а родителите имат възможност едновременно да са спокойни за детето си и то от своя страна да не ги обезпокоява особено с присъствието си.

Огромна част от населението има поне един телевизионен приемник в дома си, а телевизионните програми, борещи се за място на пазара, се надпреварват в печеленето на аудитория. Най-малките, като най-уязвими, попадат в капана на предаванията с цветен декор и заядлив (за техните възприятия – смешен и забавен) водещ, слушат внимателно мненията на известни хора, без изобщо да разбират материята, защото е много далечна за тях.

Американската Асоциация на педиатрите провежда изследване, чийто предмет е доказването на връзката между консумирането на медии и хиперактивността при децата. Участват 2,623 деца. Всеки час гледане на телевизия във възрастта от 1 до 3 години се свърза с повишаването на риска от развитие на синдрома на хиперактивността с дефицит на внимание на 7- годишна възраст с почти 7%.

            Виртуалната среда заема водещо място в интересите на децата. Интернет, телевизията и мобилните телефонни комуникации са големите предизвикателства, конкуриращи семейството, училището и нормалното речево общуване. В тази ситуация възниква въпросът за положителните и за отрицателните въздействия, предлагани от виртуалната действителност: дали тя разширява кръгозора, или е своеобразно убежище от неприветливата социална среда? В този контекст не може да бъде отминат въпросът за зловредното въздействие на компютърните игри, в които се водят всякакви военни действия, свързани с жестокост и насилие. Тези игри, които мнозина смятат за „безвредни” всъщност оказват мощно зомбиращо въздействие, особено върху детската психика. Те са лесно достъпни и се разпространяват масово на CD и в Интернет. Дори мобилните телефонни мрежи стават източник психичното заразяване.Това е реална заплаха за децата и в Япония и други държави вече има клиники,в които се опитват да лекуват новата наркомания, която кара децата и младежите да се пристрастяват до такава степен, че стоят денонощно пред мониторите.

Всички електронни устройства влияят на детското развитие. Възрастните смятат, че бебетата не обръщат внимание на включения като фон телевизор, ползването на интернет или чатенето в социалните мрежи. Поради това те не променят навиците си, свързани с използването на тези устройства. Според Даниел Андерсън още от ранна детска възраст много бебета са принудени да избират между важните и значими ситуации и отвличащите вниманието, но крайно незначителни стимули, идващи от средствата за масова комуникация. В резултат децата накъсват вниманието си на малки отрязъци и не могат да се съсредоточат. Така се формира т.н. „клипово мислене”. Също така, когато родителите са увлечени в това, което гледат, те не обръщат внимание на детето си и не следят какви реакции има или какви коментари прави. По този начин се нарушава и жизнено важната за развитието му комуникация с родителите. Започва да се извършва т.н „мултитаскинг”. Този „клипов” стил на мислене все пак има и положителна страна – способността мигновено да се отделя важната от неважната информация.Въпросът е не може ли това да се постига, без да се наврежда на психиката, здравето и общуването?

            Изглежда, че днешните деца, като че ли са принудени да понасят грубостта, пошлостта, агресията на живота, с които ги „заливат” медиите. Това няма как да не се отрази върху възприятията им. Поставено в рамката и фокуса на медийното отразяване, едно събитие придобива много по-голяма тежест, отколкото в ежедневието. Затова е важно стриктно да се спазват разпоредбите на закона за електронни медии и да не се допуска излъчването на увреждащи психиката на подрастващите предавания в неподходящи часове, както и да не се допуска разпространението на неподходящи печатни материали сред деца. В законодателството тези текстове не липсват – проблемът е в контрола върху спазването им. Почти ежедневно сме свидетели на излъчването на сцени на насилие и еротика в праймтайма. Билбордовете са “украсени” с откровено еротични послания, да не говорим за вълната от насилие и порнография, която залива децата от интернет. Повечето родители се оказват неподготвени да се справят с това ново предизвикателство, така че децата отново са оставени сами на себе си. Това е проблем, който не може да се разреши за ден или два, иска се сериозна работа за повишаване на възпитателния капацитет преди всичко на възрастните, но и едновременно с това – за изграждане на умения у децата да разпознават опасностите и да се предпазват от тях.

             Доказано е, че изпълнението едновременно на няколко задачи реално е възможно само в два случая: когато една от задачите се изпълнява автоматично (ходене, ядене) или когато изпълнението на задачите е основано на различни процеси в нашия мозък.

Често родителите „залъгват” децата още от бебета с филмче,за да се хранят, което влошава храносмилането, от една страна, и ,от друга, не помага, защото децата привикват към тези допълнителни стимули за извършване на ежедневни жизнени процеси, които се затрудняват и в бъдеще

           .Децата могат ефективно да учат уроците си, докато слушат инструментална класическа музика, обаче способността да се усвоява материал при четене и слушане на вокална музика значително намалява, тьй като при изпълнение на тези задачи се задейства речевия център на мозъка. На практика ние постоянно превключваме от една активност на друга. Когато детето превключва вниманието си от една задача на друга, винаги има времева задръжка, фактически за това се губи до 40% повече време отколкото, ако трябва да се изпълнява една- единствена задача. Изследването от 2010 година на Kaiser Family Foundation показва, че тези, които смятат, че са майстори в изпълнението на няколко задачи, дават лоши резултати. Те правят повече грешки, по- трудно запомнят, губят повече време. Даденото изследване потвърждава, че учениците си подготвят домашните работи по-лошо, ако гледат телевизия. Други изследвания показват поразителното ниво на отвличане на вниманието при ученици, които работят на компютър при включен телевизор. В това изследване се проследявали движенията на очите, оказало се, че за 30 минути учениците са превключили своето внимание между компютъра и телевизора 120 пъти. Самите те смятали, че това се е случило около 15 пъти за 30 минути.

             Компютърните приложения и програми, както и телевизионните програми имат  обучителен и образователен характер.Изследванията показват, че децата до 3 г изпитват дефицит от сензорен опит и дефицит от визуални съобщения. Това означава, че от екрана те получават много по-малко стимули, подпомагащи обучението, в сравнение с тези, които биха могли да получат от взаимодействията с реалния живот.Гледането на телевизия съкращава времето за общуване на децата с възрастните и го прави по-бедно. Ако детето гледа образователна програма или филм с възрастните, в това време обикновено възрастните са по-внимателни към физическите му нужди, но не и относно разбирането на консумирания медиен продукт. И дори когато образователната програма е максимално интерактивна, тя не може да се сравни с родителя и богатството му на възможности, които да спомогнат речевото развитие на детето. Условията за такова развитие са максимално благоприятни, когато съществува и е създадена възможност за свободно общуване между детето и неговите близки. Гледането на предавания, макар и образователни, води до намаляване на мисловния процес при децата. Телевизията обикновено има минимални интелектуални изисквания от детето. Това може да формира привикване към леност на ума, която в последствие ще кара детето да отбягва занимания, които изискват повече интелектуални усиля.Когато детето не сваля поглед от телевизора, ни се струва, че то дълбоко осмисля това, което вижда. На практика обаче още след началото на гледането на предаването по телевизията, мозъкът на човек влиза в състояние алфа-ритъм. Състояние, за което е характерно отпуснатото бодърстване и дрямка, като при него човек е повишено внушаем. Сред ефектите е и това, че пристрастеният към телевизията по-малко критично се отнася към информацията и рекламата, отколкото когато тази информация идва по други канали. Колкото повече време детето гледа телевизионни програми, толкова по-малко време отделя за четене на познавателна литература, което оказва негативен ефект върху неговото развитие, тъй като четенето развива речниковия запас на детето.По-рано децата са отделяли значително по-голяма част от своето време за четене, при което се повишава концентрацията на внимание, развива се паметта им и въображението. Телевизията нарушава процеса на концентрацията на внимание, като предлага на децата фрагментирани визуални стимули и има ниски изисквания към въображението. Нито една образователна програма и нито едно приложение не могат да се сравнят с ефективността на усилия, които полагат родителите и педагозите за развитието на способностите на детето.

За да израсне едно дете здраво и пълноценно, то трябва да мине през определени етапи. Тъй като човекът е социално същество, той усвоява най-добре чрез социалните си контакти. Все още съвременните технологии не са напреднали достатъчно, за да заместят човешките взаимоотношения и до тогава най-добрите учители за един подрастващ остават хората от неговата социална среда, роднини и приятели.

Повечето родители не искат да натъжат детето си. Те не искат да предизвикат гневни избухвания и със сигурност не искат детето да им се сърди. Но поставянето на граници е важна част от добрата родителска грижа.

Желанията и потребностите на бебетата са едни и същи. Но желанията на подрастващите деца често са пряко противоположни на потребностите и безопасността им в дългосрочното им развитие.

Когато родителите не се съобразяват с етапите им на развитие, когато поставят граници, децата не развиват у себе си способността да търпят фрустрация или да се справят със себе си. На тези деца често им казват, че са разглезени.

Децата имат нужда от поставяне на граници за доброто си емоционално развитие. Не говорим за неразумни граници, и със сигурност те трябва да са емпатични в контекста на здравата връзка родител-дете, но децата имат нужда от подходящи граници.

Ето какво се случва, когато родителите не поставят граници:

1. Родителите се съгласяват с желания, на които не бива да се угажда и които носят вредни последици, като например, редовното лягане късно вечер, което прави детето раздразнително и изморено и то не се справя добре с нормалните и подходящи за възрастта задачи, свързани с развитието му.

С такова дете не само не е приятно да се живее, но започва да страда и самоуважението му, защото то не се справя с неща, с които другите деца се справят.

2. Желанията на детето са удовлетворени за чужда сметка: по-малко братче или сестриче, родител, ресторанта, в който сте отишли за вечеря и т.н. Ако оставим настрана братчето, родителя или ресторанта, това се отразява зле на самото дете.

Детето се научава, че винаги получава каквото иска, което, разбира се, ще затрудни създаването на приятелства, а също и на интимна връзка в последствие. Ето защо приемаме либерално възпитаните деца за егоцентрични или глезльовци.

3. Детето научава, че разочарованието и тъгата са неприемливи, когато то осъзнае на някакъв етап, че родителите му ще направят всичко по силите си то да не изпита разочарование. След това детето да края на живота си ще прави всичко възможно да избегне чувството, което се бои, че ще бъде непоносимо за него.

Предотвратяването на разочарование ще принуди детето да прави неща, които ще имат деструктивен ефект върху него – например да избягва всякакъв риск, да настоява на своето или да мами, за да спечели. И тъй като то никога не се научава да приема по-предизвикателните си чувства, то има нисък коефициент на емоционална интелигентност.

4. Детето никога не се научава да си самоналага граници с любов, а това умение за самоконтрол е от решаващо значение за възрастните. Следователно детето никога не развива самодисциплина и заради това не може да следва цели, което е необходима част от щастливия живот.

Ето защо либералното възпитание саботира способността му за постигането на нещо в живота.

5. Детето никога не научава, че щастието не се постига от изпълняването на желанията и че ако му изпълняваш всяко едно желание накрая ще се сблъска с разочарование.

Много вероятно е детето да прекара целия си живот в търсенето на това „едно нещо“, което вярва, че ще го направи щастливо, откривайки че то му убягва.

6. За детето става много по-трудно установяването на стабилно вътрешно щастие, което не зависи от външни обстоятелства, защото му е много по-трудно да си създаде дълбоко положително самоуважение. Какво значи това?

Стабилното вътрешно щастие произлиза най-простичко от това да приемем и да се отнесем с разбиране към всичките прояви на личността, включително и ядосаната, тъжна и разочарована част от нас.

Родителите, които се държат така, сякаш тази част трябва да се избягва, отправят посланието, че тази страна от личността на детето е неприемлива. И децата остават с чувството, че не ги обичат изцяло.

7. Децата трябва да знаят, че ролята на родителите им е различна от тяхната, и включва това да им осигурят безопасност. Когато хората казват „Децата няма да спрат да опитват, докато не открият границата“ те имат точно това предвид. Децата искат да имат граници, защото искат някой друг да поема отговорност за нещата.

Доста плашещо е за децата да си мислят, че няма кой да поеме нещата в свои ръце, защитавайки ги от страшния свят навън.

8. Либералните родители непрекъснато правят компромиси с неща, които са важни за тях. Например, може да оставят детето да се държи зле с тях. Или може да го разглезят, позволявайки му да виси пред телевизора (компютъра) повече време вместо да се концентрира върху домашните си, въпреки че знаят, че това саботира училищните постижения на детето.

Тези компромиси правят възпитанието на детето по-неудовлетворително, защото родителят жертва очаквания, които са важни за него и които могат да бъдат полезни за детето му.

9. Либералното възпитание подкопава връзката родител-дете. Когато децата не могат да имат доверие, че родителят ще им помогне да се справят с всяка емоция, те не се чувстват свързани с него. Когато детето не може да се довери, че родителят ще определи граници, които ще запазят здравето и безопасността му („Добре, предполагам, че може и да не си слагаш тази каска, ако така искаш…“, „Добре, може да прекараш нощта на това празненство без родители“), детето губи уважението си към родителите и става по-предизвикателно, търсейки граници (и доказателство, че наистина е обичано).

Когато детето се държи лошо към родителите си, те естествено се ядосват и се обиждат, което влошава грижата им за детето.

Но поставянето на строги граници без емпатия е също толкова лошо, колкото е либералното възпитаване. Децата растат добре, когато границите са поставени с емпатия.

Как да поставим ефективни граници и да запазим добра връзка с децата си? Очаквайте скоро статия, посветена по темата.

Автор: Д-р Лаура Маркхъм, дипломиран клиничен психолог
Превод: Мина Парчева

Детето разсъждава и слуша много по-добре, ако не гледа лицето, което говори. Нещо, което е много важно. Когато детските учителки искат от децата да ги гледат, те губят 50 % от вниманието им. При нас, възрастните, е обратното: ние обичаме да гледаме лицето, което говори. Ако детето прави нещо друго с ръцете си, ако разгръща книга, списание, комикс или ако си играе, именно в този момент то слуша, и слуша по фантастичен начин това, което се случва около него. То слуша „наистина“ и запомня.
Успях да помогна на много детски учителки, които казваха: „Невероятно е, че не ни учат на това!“ Не е необходимо децата непрекъснато да гледат учителя и най-вече, за да слушат, те трябва непрекъснато да шумят. Ако не шумят, ако не играят нещо, те не слушат.

Детето се променя между осем и девет годишна възраст. Вие ги гледате как решават задачи със слушалки на ушите. Родителите не разбират: „Спри да слушаш тази гюрултия! Разсейва те и не можеш да си пишеш домашните.“ Но те са съсредоточени, защото се чувстват добре при заглушения фон от външния свят. Ако светът около тях привлече вниманието им /малката сестричка, която се забавлява и към която ти се иска да се присъединиш и т.н./, те ще се разсеят от тези персонални неща, докато с музика, , те са напълно съсредоточени върху това, което правят.

В семействата с деца в пубертета проблемите с управляемостта могат да бъдат свързани с неспособността на родителите да преминат от стадия на грижа към малкото дете към стадия на уважение към подрастващия. В тази ситуация предишните програми, които са били добри във времето, когато детето е било малко, пречат за изработването на нови форми на взаимодействие в семейството. Възможно е децата вече да се навлезли в новия етап от своето развитие, а родителите още да не са усвоили ново алтернативно поведение в собственото си развитие.“

Салвадор Минухин „Техники на семейната терапия“

„Морализмът“ или казано с други думи възпитанието е заболяване, при което „добро“ и „лошо“, стават по-важни от „жив“ или „мъртъв“. Коренът на болестта е болка, гняв и страх да не загубиш любовта и истерична надежда, че някак ще успееш да се справиш, ще разбереш как да бъдеш „достатъчно добър“, за да не те боли повече…!?

Едно от първите неща, които децата разбират, че трябва да усвоят е КОНТРОЛЪТ. Просто се налага да се контролираме, ако искаме да ни обичат. Ала налагането на контрол често е източник на гняв. Налагането на контрол върху гнева е източник на още по-силен гняв. Пренасочването, отричането, омаловажаването и опитите за трансформиране на гнева в критичност, осъждане, преценки и най-вече!!! – вътрешната решимост да бъдеш дори още по-морален, става причина детето да се научи да МРАЗИ всички останали. И накрая и самото себе си.

А растящото дете усвоява този подход с единствената цел да оцелее…
Тъжно.

1. Не ме разглезвайте
2. Ясно ми е, че няма да имам всичко, което поискам.
3. Не се страхувайте да бъдете строги. Така знам, че някой се грижи за мен.
4. Не ме карайте със сила. Това ще ме научи, че със сила мога всичко. По-добре ще реагирам на съвет.
5. Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да избягам от всички задължения.
6. Не обещавайте лесно. Може би няма да можете да изпълните обещанието и ще загубя доверието си във вас.
7. Не вярвайте на провокациите ми, когато правя неща само, за да ви ядосам.
8. Не тъгувайте, когато казвам, че ви мразя. Не го мисля, но искам да съжалите за това, което сте направили.
9. Недейте вместо мен да правите неща, които мога да направя само. Така се чувствам като бебе , а може и да започна да се отнасям с вас като към слуги.
10. Не поставяйте акцент върху моите лоши навици . Това само ще ме насърчи да продължавам.
11. Не ме поправяйте пред всички. Ще внимавам много повече, ако с мен говорите тихо и насаме.
12. Не ми създавайте чувството, че моите грешки са грехове. Трябва да се науча да греша и да не се чувствам зле.
13. Не ми се карайте постоянно. Ако правите това ще трябва да се правя на глух. Не търсете обяснения за моето поведение. Понякога наистина не знам защо съм направил нещо.
14. Не преценявайте моята честност. Лесно е да ме заплашите и да започна да лъжа.
15. Не забравяйте, че искам да експериментирам. Така се уча, затова моля бъдете търпеливи.
16. Не ме предпазвайте от последствията. Трябва да се уча от опит.
17. Не обръщайте прекалено много внимание, когато съм настинал лесно. Би могло да започна да привличам внимание, като имитирам симптомите.
18. Не ми отказвайте, когато търся отговори на нормални въпроси. Ако, ме отхвърлите ще спра да питам, но отговорите ще търся другаде.
19. От друга страна, не отговаряйте на смешни и безсмислени въпроси. Ако ме откажете, ще забележите, че просто искам да сте с мен.
20. Не се опитвайте да ме накарате да мисля, че сте идеални и че не грешите. Трудно е да се живее с такива хора. Не се притеснявайте, че сме малко време заедно. Важно е как го прекарваме.
21. Моите страхове да не бъдат ваша тежест. Така ще се страхувам още повече. Покажете ми, че сте смели.
22. И не забравяйте, че няма да бъда щастлив без разбиране и подкрепа.
23. Отнасяйте се с мен като с приятел, така че и аз ще бъда ваш приятел.
24. Помнете: повече ще науча от пример , отколкото от критика.

Родителите у нас ще имат възможност да се запознаят с подходите и насоките, които Шейфър предлага в областта на детското възпитание и семейните отношения по време на лекциите, които ще се проведат в Гранд хотел  София на 25-и октомври (повече информация )

Д-р Шейфър, какво според вас се промени в начина, по който възприемаме родителството в наши дни? Смятате ли, че съвременните родители са по-заинтересовани от това какво мислят експертите?

Светът става все по-концентриран върху нуждите и проблемите, свързани с децата и отглеждането им. Родителите искат да знаят повече за развитието и възпитанието на своите деца. Когато същите тези родители започнат да търсят експертно мнение, нерядко се случва така, че попадат на твърде много експерти, които са с противоположни възгледи по някои спорни въпроси, което води до объркване. Майките и татковците започват да си задават въпросите „трябва ли да бъда строг родител или да съм по-либерален”, „трябва ли да забранявам или да позволявам?”. Разликата днес е, че тези объркани родители по-трудно се доверяват сляпо на това, което чуват от експертите и се опитват да изградят свой собствен подход, базиран на личния им опит с техните деца. Също така все по-често в семейството възникват конфликти между мъжа и жената поради техните собствени различия относно това как трябва да бъдат отглеждани и възпитавани децата им.

Една от темите, които най-силно вълнуват родителите у нас, е свързана с дисциплината. Какви са вашите съвети в тази насока? Какъв подход препоръчвате?

Произходът на думата „Дисциплина” идва от думата „да обучаваш” и именно в това се състои ролята на родителя. Това е образователен процес, който децата усвояват най-лесно, ако не е базиран на страха. Когато децата са наказвани, техният страх, който се появява впоследствие, създава бариери в това да разбират и осмислят случващото се. Вместо наказания, бихме могли да покажем на децата си как да правят избор и какви биха били последиците от този избор. Ето ви един пример: Можем да обясним на децата си, че с играчките трябва да се играе внимателно и безопасно. Ако детето хвърля или чупи играчките си, просто му ги взимаме и ги прибираме. Можем да попитаме детето със съвсем приятелски и спокоен тон: „Искаш ли да играеш, без да хвърляш играчките или предпочиташ да ти бъдат отнети?”

Някои родители все още са убедени в тезата, че пошляпването и виковете са основен възпитателен метод и начин да се справят с непослушанието при децата. Какви са последиците от всичко това и какъв е Вашият съвет?

Тези възпитателни средства и начини за наказание ще доведат до три възможни последици:
Бунт – детето отвръща на агресията с агресия, на виковете с викове и това е неговата форма на протест.
Прикритост – детето видимо не се противи и бунтува, но го прави тайно, зад гърба ви.
Угодничество – детето се стреми да задоволи всяко ваше изискване, което му коства личното щастие, способността да взима само решения и винаги ще има нужда някой да му казва какво да прави и как да се държи, точно като кукла на конци.

Каква е ролята на игрите при формирането на социални умения у малките деца и до каква степен родителят трябва да бъде въвлечен в тези занимания?

Децата разбират всичко за света, докато играят. Научават се на социални умения, на математика, на креативност, на това как да разрешават проблеми и конфликти. Когато родителите играят с тях, те могат да насочат тези умения и познания в правилната посока, както и да създадат по-здрава връзка с децата си. Когато тази връзка е силна и пълноценна, децата са по-склонни да слушат родителите си, да следват съветите и напътствията им. Чувствайки любовта на родителя те получават усещането, че са уважавани и ценени. Това всъщност създава основата на добрата самооценка.

Какъв е най-добрият начин да накараме детето да направи нещо? Редно ли е да му предлагаме награди и подаръци за добро поведение?

Наградите и подаръците могат да работят в краткосрочен план, но са като бумеранг в дългосрочна перспектива. Причината е, че не научават децата да изпитват удовлетворение от заниманията си заради самите занимания. Например – да учат уроците си и да бъдат добри ученици, защото ученето и знанието са богатство, а вместо това, те се стараят, за да получат пари за добра оценка. Обикновено поощряваните по този начин деца спират да се стараят, когато парите и бонбоните свършат или родителят спре да ги предлага.

Една от последните статистики в България показва, че все повече родители у нас не живеят заедно и децата са изправени пред това да растат с разведени или разделени родители. Какво е най-доброто нещо, което тези родителите могат да направят, за да се чувства детето спокойно и щастливо в такава ситуация?

Най-важното е разделените родители да поставят винаги на първо място интересите на детето. Също така да не се говори негативно срещу другия родител, тъй като това кара детето да се чувства объркано и наранено. Детето не бива да става свидетел на кавгите и споровете на разделените родители, колкото и трудно да е това.

Повечето деца остават с усещането, че те са причината за раздялата или развода. Ето защо е важно да им се обясни, че те нямат вина за това, че мама и татко не живеят заедно, но ги обичат. В същото време не бива да навлизате в детайли относно причините за раздялата, кой кого е наранил и какви са били различията ви, това излишно затормозява детето.

Какво мислите за принципа на „Привързаното родителство”? Трябва ли да прегръщаме и целуваме децата си толкова често, колкото ни се иска и мислите ли, че е добра идея бебето да спи в леглото на майка си?

„Привързаното родителство” е погрешно разбран термин. Естествено, че е важно да се изгради силна връзка между родител и дете, базирана на любов и нежност. Проучвания по време на войната, когато много деца са останали сираци и са отгледани в институции, задоволявани са биологичните им нужди, но не и емоционалните, показват, че това е довело до изключително негативни последици за тези деца. Малчуганите се нуждаят от любов и нежност точно толкова, колкото се нуждаят от храна и вода. Но има една важна граница, която не бива да се преминава, защото тогава вече говорим за разглезване, което се случва все по-често поради погрешно интерпретиране на принципа на „привързаното родителство”. Родителите се страхуват да направят забележка на детето си, да го оставят да се разплаче или да бъдат твърди в позициите си, което води до много проблеми в последствие.

На много жени им се налага да правят избор между семейството и кариерата. Каква е тайната на това да бъдеш успешна майка и да бъдеш успешна в професията си? Какво показва Вашият опит?

На първо място майките трябва да престанат да се чувстват виновни от това, че разделят времето си между семейството и работата. В природата е заложено родителят да подсигурява храна, подслон и сигурност за своите малки и това е най-естественото нещо. В наши дни жените правят това като се грижат за материалното благополучие чрез своята успешна кариера. Клишето, че жената трябва да се изолира от света и по цял ден да пее песни на децата, без да има личен живот, отдавна е зачеркнато. Важното е работещата майка да се отдаде напълно на децата си във времето, което може да бъде с тях, да се радва на тези моменти и да ги използва пълноценно.

На 25 октомври предстои първата Ви среща с българската публика, пред която ще изнесете лекции за родителството и възпитанието. Какви са очакванията Ви?

– Не съм била досега в България и с нетърпение очаквам да се запозная със страната ви, както и с родителите от България. Очаквам да се срещна с нови и интересни хора, да разбера какво вълнува родителите в тази част на Европа и с радост ще дискутирам въпросите, свързани с отглеждането на деца с тях. Пожелавам на всички българи да не спират да се интересуват от тази тематика, тъй като познанието относно родителството е ключът към бъдещето на всички нас!

Интервюто взе: Ася Георгиева

Какво съдържат ваксините?

Какви са възможните нежелани реакции след ваксинация?

Каква е честотата на инфекциозните болести у нас, за които се използват ваксини?

Какво трябва да направи родителят преди, по време и след ваксинацията на детето?

Какъв минимален времеви интервал трябва да има между ваксините и добре ли е да се прилагат две едновременно?

Кои деца не трябва да бъдат ваксинирани?

Всичко, което трябва да знаем за ваксините: https://www.vaksinite.com/