Тази система отразява нашето виждане за социализацията на децата, за възможностите те да се справят с трудния учебен материал, като учат, поставени в реална ситуация. Всяка една от класните стаи е оборудвана с различен модул за игра.Чрез всеки един от тях се преподава урокът, разиграват се реални ситуации. Учениците влизат в роли.Така материалът не е труден, а забавен, ученето е приятно занимание, чрез което чувстваш ,че ставаш все по-добър и не искаш да идва събота и неделя.Ако попитате учениците какво са учили, ще ви кажат, че са играли.Действието, включването в правенето е онова, което не им позволява да се уморят през деня и да държи любопитството им будно.Така материалът минава през повишения интерес към занятията и в същото време се осигурява бързо запомняне, разбиране и усвояване.Без надпревара и страх от неуспех, защото това е игра и тя има правила, в някои случаи успяваш, в други –не. Играейки ,ученикът се учи,от задължение ученето се превръща в доброволна дейност, която носи радост и удовлетворение.Тя е неговото средство за самореализация и самоизява. Точно това е голямото й предимство пред останалите човешки дейности и активности. Чрез нея по нов и достъпен начин се реализират собствените потребности за себеутвърждаване. В този контекст играта създава условия за самоорганизация и самообучение, предизвиквайки, по – висока степен на интензивно развитие на личността му.
